Шотландска кухня
Красивият пейзаж на Шотландия включва обширно крайбрежие, планини,просторна равнина в Централна Шотландия. Почвата е особено подходяща
за култивиране на овес и ечемик. Овесеното брашно е продукт с висока хранителна стойност, който се използва в много рецепти от шотландската кухня. Условията в Шотландия са подходящи за отглеждане на зеленчуци. Различните сортове шотландски картофи са добре известни и разпространени из цяла Великобритания. Шотландия е богата и на много плодове. Мекото лято и бавното узряване на различните плодове им придава особено приятен вкус. По вечнозелените ливади целогодишно пасат много овце, а в горите има много зайци и сърни.Големите реки, безбройните езера и потоци са източник на вкусна риба. От векове шотландското меню неизменно включва херингата.Традиционната шотландска кухня е здравословна, практична и лесна за приготвяне. Шотландците се гордеят със своите супи, повечето от които са много хранителни. Национални ястия са бульонът „Кок-а-лики“,пилешкият бульон с праз, сини сливи и ечемик, прочутият шотландски бульон- овнешки бульон с грах, моркови, праз и ряпа, саздърмата от агнешки дреболии и рибената чорба. Деликатесни ястия се приготвят от дивеч, сьомга, агнешко и телешко месо.
Естествено шотландската кухня е повлияна и от кухните на други страни. Викингите са пренесли ястия, подправени с къри, и опушването на никои храни. От французите шотландците са се научили да приготвят крем-супи, както и да включват виното в рецептите за ястия с дивеч. Приготвянето на млечни ястия, тестени произведения с пшеничено брашно, бадеми, цитрусови плодове, захар и подправки пък е повлияно от Индия.
Любими кулинарни рецепти на пещерния човек
Датски археолози публикуваха любими рецепти на пещерния човек в книгата “Кулинарно пътешествие през времето”.За едно неолитно семейство отпреди 5000 години да се хвърли оскубан пернат дивеч направо в огъня, без да се кисне във вкусна марината с билки и подправки, било също толкова недопустимо, както и в наши дни.Датските експерти подробно са изучили рисунките по пещерите и са съставили една доста впечатляваща картина на кулинарните навици на праисторическите ни предци.Експертите също така анализирали оглозганите кости на животни, семената на растения и подправките, които са се запазили край огнищата.Така те могли да установят кои са били любимите специалитети на хората от неолита.В книгата са публикувани 77 рецепти на европейци от каменната ера, отпреди 9000 години, както и от Средновековието Те са разделени по сезони, защото разбира се нашите далечни предци не са разполагали с магазини, където да може да се пазарува преди вечеря.Най-многобройни са летните рецепти, когато изобилствали различни храни и уханни треви.Зимните пък включват много сол, за да се съхранят за дълго продуктите.Мезолитните специалитети били доста трудни за приготвяне, защото трябвало да се излови и обработи дивечът.Много популярен бил дебел стек от елен или богато на мас месо от тюлен.В много от рецептите се използвал специален консервиращ сос, който давал чудесен дъх на ястията. Пещерните ни предци го приготвяли от риба, сол, риган и ябълков сок, варен до сгъстяване.И ако каменният човек се радвал на доста разнообразни основни ястия, менюто му куцало откъм десерти. Те били съставени главно от мед и пресни плодове.
Източник:БТА
Ирландска кухня
Мекият и влажен климат на Ирландия е благоприятен за отглеждането на различни култури. Сочните пасища допринасят говеждото и агнешкото месо, както и млякото и маслото, да са едни от най-качествените в света.
Въпреки че новите методи на приготвяне на храната улесняват готвачите, те все още са запазили традициите на своя народ. И до днес се пече на пламък, като вместо дърва в огнищата се използва торф.
Овцете, козите, говедата, агнетата са имали винаги голямо значение за ирландеца. Свинското месо – прясно или осолено, е обичайната му храна. За специални случаи се пекат малки прасенца. Главите им се приготвят по много вкусен начин. Свинските ребра, намазани с мед, сервирани с картофи и зеле, са идеалната вечеря. Ирландецът използва за храни всички части на животното – месо, кръв, шкембе. Говеждото месо се осолява и съхранява за зимата в много редки случаи.
Интересен е фактът, че в Ирландия почти не се консумира овнешко месо, но за сметка на това козето е много популярно. Агнешкото месо се приема като деликатес.
Моретата и реките в Ирландия предоставят богато разнообразие от риба и морски деликатеси, поради което има и многобройни рецепти за приготвянето им, доста от които са ирландски специалитети.
Страната е богата на дивеч, и то най-разнообразен – яребици, бекаси, калугерици, фазани, сърни, елени, зайци, глигани. Интересен е фактът, че до XX век са се консумирали и таралежи и язовци.
Ирландците използват специален начин за готвене на пернат дивеч. Птицата се покрива изцяло със слой от кал, слага се под силен огън в пещ и когато се опече, се разчупва калта. Кожата и перата падат заедно с калта.
Важно място в храната на ирландците заемат супите – най-често с овесено брашно и зеленчуци, главно праз и кресон. Обикновено те са много богати и могат да се използват като основно ястие. За национално ястие се приема ирландското стю – овнешки гърди, задушени с картофи в силно подлютен лучен сос.
Един от специалитетите на ирландската кухня са печивата и сладкишите. Все още доста семейства пекат хляб. Обикновено се използва тежък железен съд с капак. Друг начин е печенето на специален тиган – тежък, с плоско широко дъно.
Сладките десерти са много предпочитани от ирландците. За отбелязване е, че медът заема централно място в тяхната кухня. Месото и рибата се намазват с мед, а напитката от мед и мляко е традиционна.