Мармалад от шипки
Вземаме напълно узрели шипки, изсипваме ги на купчинки и държим така 5–6 дни да поомекнат. Изчистваме ги след това от венечните листа и дръжчиците, измиваме, заливаме с вода, колкото да се покрият, и слагаме да се варят. Варим ги до пълно омекване и сваляме от огъня да се поохладят. Претриваме ги най-напред през гевгир, за да отстраним семчиците и люспиците. За да се претрие добре месестата част, наливаме от време на време по малко хладка вода. Получената каша прекарваме през много гъсто сито, за да отстраним косъмците. Претриването става с ръка или най-добре с гъста четчица. Така получената фина каша слагаме да се вари на силен огън в широка тава, като бъркаме непрестанно. Шипковият мармалад загаря много лесно, ето защо трябва да плъзгаме лопатката навсякъде по тавата. Дори и малкото загаряне променя вкуса на мармалада. Когато се посгъсти, прибавяме захарта, като пресмятаме на 3 кг шипки 1 кг захар. Сгъстяваме, докато лопатката започне да прави чиста и трайна пътека по тавата. Насипваме го горещ в буркани, които държим 2–3 дни открити на слънце, след което завързваме с пергаментова хартия и прибираме на сухо и хладно място.
Мармалад от гроздов сок, дюли и ябълки
Измиваме гроздето, оронваме го и слагаме да ври, докато поомекнат зърната, за да се претрие по-лесно; оставяме го да се поохлади, след което го протриваме през гивгир и прецеждаме сока през сито, за да не останат семчици в него. Мерим с буркани и на 10 литра гроздов сок слагаме по 2½ кг дюли и ябълки. Полученият гроздов сок слагаме да ври, докато остане около две трети от него. Щом го сложим на огъня, пускаме торбичка с пресята дървена пепел да ври около половин час, след което я изваждаме. Видим ли, че е изврял около ⅓ от сока, прибавяме ябълките и дюлите, които предварително сме обелили и смлели през машината за месо или настъргали на едрото ренде. Получената каша варим на умерен огън, като бъркаме непрекъснато с дървена лопатка. Сгъстяваме мармалада, докато лопатката почне да прави пътека по дъното на тавата, която бавно се залива. Насипваме мармалада горещ в буркани и ги държим открити — да хване корица.
Общи правила за направа на мармалад
Мармаладът е гъсто сварената месеста част и сока от плодовете със или без прибавка на захар. Той се вари или от един вид плод, като от сливи, грозде, зарзали, дюли, ябълки, праскови и пр., или смесен, който е много по-вкусен — обикновено се смесват круши с ябълки или дюли, малини с ягоди, ягоди с френско грозде, грозде със сливи и т.н.
За мармалад употребяваме узрели меки, дори презрели плодове. Може да са наранени или посмачкани. Наранените и изгнили части се изрязват предварително; също така се изчистват костилките и семките.
Плодовата каша за мармаладите получаваме по два начина:
1) когато изчистените и измити плодове прекарваме през машинка за месо и
2) когато варим цели или нарязани плодове до омекване, след което, като се поохладят, ги прекарваме през гивгир. Мармаладите варим в разлети тави, за да стане по-бързо изпаряването на водата, което гарантира до голяма степен добрия вкус и хубав цвят на мармалада. При варенето бъркаме непрекъснато с дървена лопатка, за да избегнем загарянето. Прибавянето на захар става към края на сгъстяването, защото захарта благоприятствува за загарянето. Захарта можем да заменим със сгъстен гроздов сок. Ширата пресичаме с бяла пръст или калциев карбонат и след като се избистри, варим, докато остане ⅓ от сока. Един килограм захар се заменя с 1 литър от така приготвения гроздов сок. Колкото по-сладък е мармаладът, толкова по-рядък може да бъде и обратно. Захарта гарантира трайност на мармаладите.
Най-важното при варене на мармалада е точното определяне на гъстотата. Това се усвоява най-добре на практика. Най-добре определяме гъстотата, като прекарваме лопатката по дъното на тавата — ако се образува пътека, която се залива бавно, мармаладът е готов или, като се вдигне мармалад с лопатката, да пада тежко на парчета, а не да се точи.
Приготвения мармалад насипваме още горещ в предварително изчистени и затоплени съдове. Съдовете, в които ще го изсипем, могат да бъдат стъклени, глинени, тенекиени и др. — достатъчно е да са добре изчистени и сухи. Мармаладът се оставя да изстине, за да хване корица на повърхността, която да го предпазва от плесенясване. Не е излишно, ако върху нея поставим чисто платнено парче или пергаментова хартия, поръсена със салицил. Завързваме съда с пергаменгттова хартия и оставяме на сухо място.