Рецепти

Историческото развитие на Австрия е оставило своя отпечатък и в нейната кухня. Австрийската империя включвала население от различни националности, така че кухнята представлява букет от унгарски гулаш, полски бигос, сръбски шашлик, чешки кнедли. Разбира се, наред с тях Австрия се слави и със своите типично австрийски специалитети, главно виенски. Много от тях са придобили и международна известност, като например виенският шницел, тиролските кнедли, виенските кифли и виенският гулаш, ябълковият щрудел. Характерно за австрийската кухня е приготвянето на ястия с много лук и гъша мас.
Рибата е любима храна на австрийците, тъй като се намира в изобилие в реките и езерата на тази страна.
Приготвянето на храната, общо взето, е много опростено. Характерен за австрийската кухня е аспикът – желиране на различни продукти – месо, яйца, птици, зеленчуци. Многобройни са рецептите и за тестени изделия – бисквити, кейкове, щрудел, торти, обикновено със сметана и плодове: череши, ягоди, орехи, лешници, ябълки. Кнедлите се сервират със супа и с месно блюдо. Топлите десерти – палачинки с конфитюр или орехи, са станали специалитет.

През 50-те и 60-те години и особено в последно време притокът на емигранти в Австралия значително нараства. Идвайки от различни страни, те естествено се стремят да запазят своите традиции, бит и кухня. Въпреки това обаче страната има и своите чисто австралийски специалитети. Паят с месо например за австралиеца е това, което е хот догът за нюйоркчанина. Вегемайт е тъмен екстракт от мая, напомнящ по вид и мирис на катран, който се яде намазан върху хляб. Може би малцина знаят, че известният по цял свят сладолед „Мелба“ идва от Австралия. Любим десерт на певицата Нели Мелба, той се приготвя от ванилов сладолед с пресни праскови, пюре от малини, бадемови ядки (обикновено нарязани), сметана и малко шери-бренди.
Тъй като в Австралия се отглеждат всякакви култури и се слави като страната на тропическите плодове, продуктите са винаги пресни, защото не се налага да се внасят от различни краища на света.
В Австралия се консумират значителни количества месо, риба и рибни продукти, раци, скариди и др. За национално ястие на австралийците може да се приеме бифтекът.
Новозеландската кухня е повлияна значително от китайската и от кухните на други азиатски народи.
Местен специалитет (на маорите) е т. нар. хенги, автентично ястие, представляващо месо (агнешко, свинско или риба), печено върху горещ камък – месото се увива в листа и се слага върху поръсен с вода горещ камък, покрива се с пръст и се пече на парата.
Супите са главно от морски деликатеси, които изобилстват в Нова Зеландия. Традиционна е коктейлната салата от скариди с майонеза. Специалитет са мидите „Нелсън“, пушената сьомга и змиорката.
Като силно развита овцевъдна страна Нова Зеландия е известна с традиционното агнешко печено, поднесено обикновено желирано или с джодженов сос. Тук се произвеждат и различни видове сирене.
В Нова Зеландия се отглеждат различни зеленчуци: картофи, грах, фасул, тикви, марули, зеле, моркови, праз. Любим специалитет на новозеландеца е печен жълт сладък картоф – кумара.
Най-предпочитан десерт са пресните плодове и сладоледът. Особено популярен е хоки-поки – вид лакта. Тортата „Павлова“, която новозеландците си оспорват с австралийците, е от целувки, залети с прясно разбита сметана, и е украсена с ягоди или киви.

Как да приготвим боб без боб? Или как да нахраним семейството с лъжица брашно? Днес подобни рецепти от времето на Втората световна война преживяват ренесанс в Гърция. Книгата, в която са събрани, се превърна в бестселър, пише “Дойче веле”.
“Гладни сте? Нямате пари за месо? Омесете кюфтетата си от булгур. Вместо яйца използвайте желатин. Най-добре е да ядете много билки и зеленина. Стомахът не ги смила бързо и по този начин получавате илюзията, че сте сити. Най-важното – дъвчете много дълго и бавно!”
Това са някои от напътствията, с които гърците оцеляха по време на окупацията през Втората световна война. Навремето вестниците редовно публикуват рецепти и трикове, които улесняват преживяването на гръцкия народ. Днес тези рецепти преживяват невиждан ренесанс. Излязлата миналата година книга “Рецепти на глада” от Елени Николаиду, за очудване на самата авторка, се превърна в бестселър. Медиите я определиха като “Книга на кризата”.
Да нахраниш всички с лъжица брашно
Но всъщност тук не става дума за сборник с рецепти. Елени Николаиду, която е учителка по история, преразказва в книгата моменти от живота на гърците по време на окупацията на Атина. Историите са предадени през погледа на майките, които са били принудени да изхранват семействата си с минимални средства.

Година и половина Елени Николаиду събира рецепти за оцеляване от времето между 1941-1944 година. През 2009 година тя се натъква на първата си “рецепта на глада”. Навремето е имало такава рубрика в много вестници. “Как да нахраня семейството си с една лъжица брашно?” или “Как се готви боб без боб?” – това са две от заглавията на тогавашните рубрики.

50-годишната историчка Елени Николаиду е писала и много други книги. За Архимед, за Маратонската битка и за Олимпийските игри. Но никоя друга не се е радвала на такъв интерес както “Рецепти на глада”. До момента са продадени 4 000 екземпляра, което е сравнително много за страна като Гърция, където в момента мнозина не могат да платят сметките си за ток, камо ли да купуват книги.

“Не,

книгата ми не беше замислена като коментар на сегашната криза,още повече, че не може да се прави сравнение между тогавашна и днешна Гърция”, казва Николаиду. “Навремето ние се борехме срещу оръжия и войници, които можеш да видиш. Днес врагът е невидим. И сега е трудно”, споделя тя.
В Атина кафенетата все още са пълни. Но там седят предимно млади хора, които в повечето случаи разговарят часове наред на по едно кафе, за което са взели пари на заем от родителите си. Според резултатите от проведена през септември 2011 година анкета пък хората в Гърция пестят най-вече от храни.
В менюто им влиза все по-малко месо, а от хранителните продукти като цяло се купуват само най-евтините. По улиците на Атина се виждат студенти и пенсионери, които ровят в кофите за боклук с надеждата да открият нещо годно за ядене. Елени Николаиду пък разказва, че в училището, в което работи, все повече ученици припадат от глад пред очите й.
В предверието на ада?
“Не знам какво си мислят европейците и нашето правителство? Коя икономика може да бъде спасена чрез обедняването на народа и упадъка на пазара? Какво да правят младите с 300 или 400 евро на месец в един от най-скъпите градове на Европа?”, пита Елени Николаиду.
Самата тя не е спечелила много от издаването на “Рецепти на глада”. “От половин година насам престанах да си купувам обувки и облекло. Парите не стигат. Опасявам се, че това е само началото. Ние, гърците сме в предверието на ада”, казва тя.
А коя е любимата й рецепта от книгата? “Вземате един патладжан, настъргвате го на едро. Парченцата добиват кафяв цвят. Запържвате с няколко капки зехтин и го слагате върху сварен ориз. Не е като с истинско месо, но с малко фантазия поне прилича на сувлаки”.

Източник:Дойче веле

Тема свободна за коментари и размисли.