Калмари 2
Продукти:
600 г филе от калмари (замразени), 2 лимона,1 кг домати, 4 скилидки чесън, 1 супена лъжица водка (мастика), 100 мл олио (зехтин), 2 малки глави червен лук, 1 тиквичка, 2 супени лъжици босилек, смлян лют червен пипер, сол
Приготвяне:
Филето от калмари се размразява на въздух, отцежда се и се напръсква със сока от лимоните. Доматите се заливат с вряща вода, кожицата им се обелва и се нарязват на ситно. Почистеният чесън също се нарязва на ситно. Чесънът, доматите, водката (мастиката), олиото (зехтинът) и парченцата филе се слагат в предварително приготвения керамичен гювеч. Почистеният червен лук се нарязва на колелца, измитата тиквичка също се нарязва на кръгчета и се прибавят в гювеча. Босилекът се нарязва, посипва се върху сместа и печивото се захлупва. Гювечът се поставя в студена фурна, която се загрява постепенно до 200° С и се пече около 45 мин. Преди да се сервира, ястието се подправя със сол и лют червен пипер. Консумира се с пресен бял хляб и със студено бяло вино.
Пълнен заек
Приготвяме плънка, като запържваме в мазнина 1 глава лук нарязан на ситно до леко златисто, прибавяме нарязаните на ситно дреболии. Запържваме и прибавяме 2 кафени чашки ориз и толкова вода /бульон/. Пържим до изпаряване на течността. Подправяме със сол на вкус, чубрица, магданоз и малко джоджен. Пълним заека, зашиваме с конец и го шпиковаме със сланинка. Отвън го осоляваме и посипваме червен пипер. Ппоставяме в съд за печене /най-добре глинен гювеч/, на дъното на който сме сложили мазнина. Добавяме вода, лук на филийки, чесън и дафинов лист. Печем в умерена фурна поне 2 часа. От течността в съда за печене може да приготвим сос за заливка на месото, а като подправка за дробинето се използва кисело мляко с чесън и копър.
БЪЛГАРСКА КУХНЯ
Данните за историята на българското кулинарно изкуство са твърде оскъдни. В пергаментни свитъци, скрепени с държавни печати, хлябът е наречен „основа на живота на българина“. Тогава той е бил едва ли не единствената храна на неговата трапеза. Годините и условията на живот са прибавяли по нещо към нея, като са я обогатявали и разнообразявали, но хлябът и до днес стои на почетно място.
Местоположението на България, както и климатичните условия,определят голямото разнообразие на продуктите, използвани в българската кухня. Изобилие от пресни плодове и зеленчуци, различни видове млечни продукти, месо, птици, дивеч и риба – всичко това характеризира българската кухня. Поради възприемането на ястия от други страни и поради известна промяна в предлаганите на пазара хранителни продукти някои от типичните български гозби за съжаление са вече забравени. Като основна национална храна за българина все още се приема бобът, така както са макароните за италианците и картофите за германците.
Българката е създала многобройни вкусни и питателни ястия, които съставят националната ни кухня. При приготвянето им се има предвид кой вид месо напълно съответства на растителните продукти и използваната мазнина. За да се запазят добрият вкус и аромат на използваните продукти, постепенно продължителното пържене, характерно за по- ранните български ястия, е заменено със задушаване в мазнина и малко вода на слаб огън.
В българската кухня са включени различни чорби, яхнии, гювеч, шишчета, кебапчета, различни баници, ошав, халва и др. Старата българска кухня е богата на разнообразни блюда, приготвени според сезона, бита и условията на труда. За всеки по-голям празник се приготвят специални ястия.