Избрано от редактора
КАК ДА СЕ СПРАВИМ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА
Да преживеем достойно кризата
Без да създаваме паника, не трябва обаче да се правим, че не забелязваме кризата, в която всички сме нагазили. Инфлацията, безработицата, ежемесечните
"високи" скокове на цените се стоварват върху нас и ни карат неусетно да променяме и начина си на живот, и начина на мислене. Просто за да оцелеем, да
преживеем кризата. Да започнем от дребните наглед неща на ежедневието: да обмисляме добре покупките, да контролираме и организираме разходите си,
да правим най-разумните инвестиции. Все неща, които биха ни помогнали да намерим най-добрия начин да намалим несигурността, да омекотим ударите.
Предлагаме ви 15 по-важни и по-дребни съвета, които се надяваме да ви бъдат полезни.
1. Да живее конкуренцията. Цените скачат нагоре, но при различните търговци се намират едни и същи стоки с различни цени. Въпрос на конкуренция.
Използвайте този шанс и търсете умните търговци, които знаят, че печалбата им ще дойде от по-големия брой купувачи. Те мислят и за цените, и за
по-доброто качество.
ПРАЗНИЧЕН ОБЯД
Всяко семейство отбелязва своите празници (те са повече през зимните месеци), като кани гости на обяд или на вечеря. Сервирането на повече и най-разнообразни блюда с ястия или закуски изисква и правилно подреждане на трапезата и сервирането им. Практиката показва, че това е възможно, ако се поканят от 6 до 8 гости, дори ако на трапезата може да се намери място за още няколко. Как се съставя съобразно продуктите на сезона меню за обяд или за вечеря, колко вида са ястията и какъв е редът на поднасянето им ?
При всяко празнично хранене се предвиждат: Аперитивна напитка, студено предястие.......
Към цялата статия
БЪЛГАРСКА КУХНЯ
Данните за историята на българското кулинарно изкуство са твърде оскъдни. В пергаментни свитъци, скрепени с държавни печати, хлябът е наречен „основа на живота на българина“. Тогава той е бил едва ли не единствената храна на неговата трапеза. Годините и условията на живот са прибавяли по нещо към нея, като са я обогатявали и разнообразявали, но хлябът и до днес стои на почетно място.
Местоположението на България, както и климатичните условия,определят голямото разнообразие на продуктите, използвани в българската кухня. Изобилие от пресни плодове и зеленчуци, различни видове млечни продукти, месо, птици, дивеч и риба – всичко това характеризира българската кухня. Поради възприемането на ястия от други страни и поради известна промяна в предлаганите на пазара хранителни продукти някои от типичните български гозби за съжаление са вече забравени. Като основна национална храна за българина все още се приема бобът, така както са макароните за италианците и картофите за германците.
Българката е създала многобройни вкусни и питателни ястия, които съставят националната ни кухня. При приготвянето им се има предвид кой вид месо напълно съответства на растителните продукти и използваната мазнина. За да се запазят добрият вкус и аромат на използваните продукти, постепенно продължителното пържене, характерно за по- ранните български ястия, е заменено със задушаване в мазнина и малко вода на слаб огън.
В българската кухня са включени различни чорби, яхнии, гювеч, шишчета, кебапчета, различни баници, ошав, халва и др. Старата българска кухня е богата на разнообразни блюда, приготвени според сезона, бита и условията на труда. За всеки по-голям празник се приготвят специални ястия.
ЯХНИИ
Характерни белези на яхниите са червеният им цвят и по-голямото количество сос, получен чрез задушаване на лук и доматено пюре (домати) в мазнина с добавка на брашно и червен пипер, а понякога и корени на целина и магданоз. Основнатоа топлинна обработка на вложените продукти е варенето на слаб огън в захлупен съд с неголямо количество вода. При преждевременно сгъстяване на соса може да се добавя по малко топла вода.
Характерна подправка за повечето яхнии е магданозът, за яхниите със зрял фасул – джодженът, за яхниите с леща – чубрицата, за яхниите с тиквички – копърът и др.
В яхнии, основният продукт на които е богат на нишесте, не се прибавя брашно или се прибавя в съвсем малки количества.
Яхниите биват месни и безмесни.
Безмесни яхнии. Приготвят се, като в затоплена, но не силно сгорещена мазнина се слага ситно нарязан кромид лук и се задушава с добавка на доматено пюре, червен пипер и малко вода. Към получения сос се прибавят отделно задушените зеленчуци (лукът и зеленчуците могат да се задушат общо). ястието се посолява и се оставя да къкри а слаб огън. Към края на варенето се прибавя брашно, размито в студена вода. Когато се приготвя яхния от варива, те се сваряват до пълно омекване и към тях се прибавя задушения в мазнината кромид лук.
Месни яхнии. Подходящи за приготвянето им са агнешкото и свинското месо от плешките и гърдите, а така също месото от птици и риба.
Измитото и нарязано на парчета месо се задушава в мазнината заедно със ситно нарязан кромид лук, като се прибавя по малко топла вода. При задушаването на месото допълнително могат да се прибавят нарязани на кубчета ароматни корени (сурови или задушени). След това месото се залива с вода и се вари на слаб огън. Останалите продукти (сурови или задушени) се прибавят, когато месото е полусварено. В края на варенето се прибавят измитите, обелени и нарязани червени домати, а след тях – ситно нарязаната подправка (най-често магданоз).
